понеделник, 24 септември 2012 г.

I gave you my heart a long time ago...

И исках да те има, да си тук, до мен аз тихичко да те усещам. Да знам, че щом мълчиш не е от смут и ще преглътнеш ти сълзата ми гореща. Защо ридая ти не знаеш, но тъжен ми изглеждаш и уплашен. Не се страхувай, аз ще се оправя.. Докато имам теб животът не е страшен. Погледна ли в очите ти големи, разбирам, че не всичко е до време. Дали ще има смисъл да те искам след месец, два или година? Дали ще кажа равнодушно " Ех, просто тръпката отмина..."!? Ще кажеш ли, че съжаляваш и ще го мислиш ли, кажи ми? Не искам аз да те задържам само със проклети рими. Искам луди, бурни чувства и обич истинска, голяма.. Да виждам влюбени и да си мисля "Знаех си, светът е за двама!" Някой път си лежа и се чудя, още ли искаш мен? После пак две думички чувам и слънцето блесва в нов, новичък ден. Прескачам стени и събарям огради и сгушвам се в твоите нежни ръце. Взимам ръката ти нежно поставям във нея едно биещо бясно сърце. Смаян не си, ти отдавна го знаеш, сърцето ми твое е само. Аз искам само ръката ти в моята и твойто приятелско рамо. Сърцето защо ми е? То си е твое, ти много отдавна от мене отне го. Поглеждам те нежно, целувам очите ти и мисля си " Да! Искам него!"

For real...

 Не парадирам, не преигравам. Отнемам малко и много давам. Не съжалявам, че правя грешки. Упоритост се иска до края. На живота гледам с надсмешка. Стремя се себе си да разгадая. Обичах много, загубих още. Проспивах дни, пилеех нощи. И бях глупачка и радост имах. И умна бях, и бях любима. Живот живях - НЕЗАМЕНИМ Е. Любов изпитах и уби ме. Хиляда пъти ме прониза, и толкова сама си тръгнах. Сега е време да замина и само ти ще можеш да ме върнеш. Дали ръка ще ми протегнеш? Дали ще страдаш тихо в нощ безсънна? И уж стремим се все нагоре, а литваме долу в пропаст бездънна...

петък, 7 септември 2012 г.

Just in love with you...

Защото сме различни. И защото рядко ме разбираш. А аз теб? Почти никога. И защото обичаме да си похапваме заедно, и защото те харесвам дори когато ти самият не се. И защото, когато дойда гримирана не казваш нищо и чувам, че съм красива едва когато изтрия и последната следа от грим по лицето си. Защото си като слънчеце, когато се сгуша в теб, а навън е тъмно,студено, а ти грееш така силно... Толкова топло ми е само с теб. Защото обичаме да гледаме филми заедно. Хубаво е да сме ги гледали преди това по отделно, за да знаем как свършват... Иначе е почти невъзможно да разберем. Признай,че съм права. Кога за последно догледахме някой филм? Остави това. Защото винаги, когато стане време да се прибирам ми се струва, че още половин час сгушена в теб е единственото нещо,което желая. Защото в теб видях това,  което наистина търсех. Ето, това са само няколко причини от хилядите, заради които те обичам...

неделя, 2 септември 2012 г.

Аз, Той и Никой Друг. :)

Първо се познавахме бегло, общи познати и толкова. После,когато започнахме да се опознаваме... Не можехме да спрем. Станахме близки за отрицателно време. Приятелството, онази връзка, която образувахме помежду си изглеждаше неразрушима. Винаги заедно, винаги Аз и Той - това беше първото нещо, което желаех, а второто бе той да желае същото. Но после се влюбих и ако не ме лъже паметта той стори същото. Любовта се "намърда" помежду ни. Единствено тя можеше да застане "между" нас. Вече не бяхме Аз и Той... Превърнахме се в Аз, Той и Никой Друг. И до сега сме си... Все така. :)