събота, 23 юни 2012 г.

Неразумно е...

Неразумно е да те допускам близо, знаейки, че ще си идеш.
 Неразумно, ала до болка искано - обичам болката да си отидеш. 
Умирам пак да те загубя, да си далече, да ми липсваш... 
И аз на тебе, двойно даже... И двойно после да ме искаш. 
Да ме сънуваш тайничко нощем, когато мислиш, че никой не вижда... 
Но аз ги зная твоите тайни и неразумно е, знам, но си мисля, 
че много отдавна е имало нейде едно място далечно и тайно.. 
Там, точно там, аз вярвам - обичала съм те безкрайно. 
Неразумно е, пак ти го казвам и пускам те да продължиш без мене. 
Гледам с усмивка как тръгваш и мисля си - Ще дойде и нашето време. 
На онова място, тайното, там ще се срещнем, помни! 
Ще ме погледнеш, ще се усмихнеш и ще прошепнеш "Само остани..."