вторник, 3 април 2012 г.

Save me from myself.

И е време да започнем всичко отначало нали? Съвсем на чисто. Да те погледна с нови очи, в които да не тлее любов неразбрана. Да те обикна с ново сърце, чисто ново и още неусетило болката дето ти така умело му причиняваш. Да те галя с други коси, чийто мирис не знаеш още,  да те завладея с тях, да ти грабна мислите, лудите... С други устни да докосвам твоите, не с тези познатите, топлите,  дето отдавна ги знаеш... А с други, чужди, непознати, нека студ да излъчват целувките ми, нека. Нека и тялото ми е друго, да спре да ти се отдава веднага щом го поискаш, да бъде твое, когато само реши и това да не е ежедневно, ежеминутно дори... Да се отдръпна, да съм далече...Разбираш ли? Задушавам се, имам нужда от промяна. Но ти да си пак до мен, да ме искаш, но не като сега. Да е като преди... Не помниш ли? Беше приказка, невероятно беше... Очите ни се търсеха, сърцата едно за друго биеха, косите ми обичаше, лицето си в тях заравяше. Устните ми бяха като лек за всичко, най - меки, най - сладки, най - твои... А тялото, до болка познато, всяка точка изучена, всяко кътче посетено многократно и обикнато безкрайно. Все  така те обичам, все така се заричам да спра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар