петък, 27 април 2012 г.

One year later.

Открих те. Открих някого, в когото да вярвам, безусловно и наистина. Открих, че понякога  попадаме на хора, които променят живота ни. Открих, че не съм била по - щастлива... Открих своята първа обич. Ти откри ли ме? Не съм първа, знам го, но откри ли в мен щастието си? Откри ли своето малко късче от рая? Аз ли съм? Ако не умееш да ми се доверяваш, аз ще те науча. Аз открих, това което търсех доверявайки ти се... А ти? Явно имаш още много да търсиш, да мислиш, да разбираш... Спри, моля те, спри! Сега ме мислиш за луда. Пак мислиш... Почувствай, моля те, само за миг! Почувствай ме. Пред теб стоя и гледам влюбено, както миналата година по това време. Пак с тези очи... Казваше, че ти напомнят на диня. Виж, сега се чудиш защо го пиша. Нещата са казани и смяташ, че няма какво да се случи от тук нататък, но грешиш. Любовта има нужда от подхранване, но докато се грижим за нея и я пазим, тя може да ни отведе на невероятни места. Тайната е в това да се влюбваме един в друг, всеки ден, всеки час... Да обичаме грешките и недостатъците си, да се приемаме каквито сме. Такива каквито сме по отделно, но и такива каквито сме заедно. Аз не бих била същата без теб, помни това. Може би бих била по щастлива или по - нещастна, не зная... Но никога същата. Няма да забравя онези няколко часа на Слънчев бряг, когато мисълта, че след малко си отиваш ми се струваше най - тъжното нещо. Няма да забравя, когато за пръв път прекарах нощта при теб, усещах, че си щастлив колкото мен и колко обичана се почувствах онази сутрин... Бързах да си ходя, но знаех - бях открила своето късче от рая. Не би следвало да се води годишнина, след като не сме женени, но... Една година!? Не знам за теб, но аз не мога да повярвам! Обичам те. Обикнах те ужасно бързо, макар да не знаех и да не признавах дори пред себе си. Обикнах всичко в теб, дори недостатъците. Сега, на този ден ти пожелавам да бъдеш щастлив, цял живот да следваш мечтите си. Не си поставяй граници... Онази глава от книгата "Нека ти разкажа", тя е за теб. Не вярваш, че можеш, защото си спрял да опитваш, а с целия този потенциал не би имало какво да те спре. Следвай сърцето си, доверявай се на хората, за които те е грижа. И още нещо, разбира се... Обичай мен. Колкото дълго решиш, колкото сам пожелаеш. Повярвай, че аз само това искам от теб. Повярвай, че си най - прекрасното нещо за мен, дори когато ми се иска да те удуша. Повявай. В мен. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар