четвъртък, 1 март 2012 г.

Once upon a time...

Трудно е, знам и е чиста лудост и загуба на време да тръгнем да преценяваме добри ли са хората, лоши ли са. Не а като във филмите, там ни се посочва лошия герой и ние знаем, той греши, постъпката му не е правилна, миналата също не е била. Решенията му са все лоши, мислите му черни, в очите му виждаме - лош е и толкова. Добрият пък никога не е виновен, няма две гледни точки, той иска само да помага на нуждаещите се и по възможност да бъде уважаван за това. Ала в живота е малко по - различно. Хората ту са прави, ту грешат. Ту постъпват както трябва, ту нараняват най - любимите си хора. Ту го правят без да искат, ту го правят съвсем умишлено.  Казано е, че пътят към ада е постлан с добри намерения и това е самата истина. Тази грозната истина, която се очаква лошия герой да ни издаде... Той трябва да го каже, негова задача е. Той трябва за пореден път да изцапа ръцете си. Добрия само трябва да ни спаси от последвалото съкрушение. Но хората често сменят ролите си, сменят цялата си същност за секунди и от истински пазители се превръщат в злодеи. Но понякога, ако имаме късмет наблюдаваме обратната промяна... Тази за която светът мечтае от векове.