неделя, 15 януари 2012 г.

Driving me crazy...

И полудявам. Мразя се, когато ме докарваш до лудост. Бясна съм. Искам да ти викам, искам да те питам какво ти става и защо гледаш така празно? Ти май не си добре? Чудя се, да си тръгна ли, да остана ли? Ти кое от двете искаш? Идея нямам. Бясня съм, пак ти казвам. Не знам какво да правя с теб. Уж съм любовта ти, а очите ти през мен минават. И уж слушаш какво ти казвам, а усещам как мислиш за друго. Представяш си как млъквам и включваш телевизора на Discovery channel, нали? Признай си! Надяваш се да дават Bear Grylls? Е, дано не дават него! Извръщаш нещата винаги в твоя полза, пак аз съм виновна, а? Нямаш и представа, че вървейки към теб преди малко сърцето ми биеше лудо. Не исках скандал, честно ти казвам. Исках да те видя, да ме прегърнеш, да поговорим като преди, да ме обичаш за малко, да бъдем само двамата поне за мъничко... Исках теб, а още повече исках ти да ме искаш. Имах нужда да ме пожелаеш, само мен...

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Power of words.

Думите не нараняват, нямат тази власт. Докато ги изречеш и са литнали вече. Но човека, който ги казва, ако той значи нещо за теб, властта е негова. И думите режат като нож, когато ги изрича. И дълго остават да ехтят в тишината.