понеделник, 26 декември 2011 г.

You`re not sure? He`ll be. :)

И си мисля, че те познавам, а ти се мъчиш да ми докажеш обратното. И търся очите ти, а те бягат от моите. Искам да ти кажа, а ти не желаеш да чуеш. Гледам назад и мисля какво е било, а ти мислиш как ще бъде от тук нататък... Настоящето е самотно, скучае. Очите ми се напълват със сълзи, но аз се моля да не заплача, защото ако ме попиташ зашо го правя нямам какво да ти кажа. Чувствал ли си някога, че дори сълзите ти са нежелани? Не си? О, ти не плачеш нали? Какъв срам би било! Е, аз го правя понякога, но тайно от теб. Плача, защото не ти липсвам, когато ме няма, защото не мислиш за мен когато си тръгна. Не питай от къде знам. Усещам те, познавам те. Не вярваш ли? Не искаш да съм толкова близо, нали? Иска ти се да ме отблъскваш понякога, но и това не можеш. Страхливец ли си или просто не искаш да бъдеш без мен? Кажи ми! Аз искам от теб да чуя, че не ме желаеш вече, или че съм тази, която докосва сърцето ти. Какво? Не знаеш ли? Мълчиш... Това не е добре. Ако не си сигурен, че искаш мен, ако се колебаеш... Е, аз трябва да тръгвам. Ако не знаеш, че искаш мен - позволи ми да те оставя и да продължа без теб. Ще съм тъжна за кратко, ще поплача нощ или две, а после ще намеря някой, койото знае, сигурен е, че аз съм това, което търси. Убеден е, че без мен живота му би бил малко по - сив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар