петък, 23 декември 2011 г.

Не вярваш, нали?

Не вярваш, нали? Когато гледам в очите ти виждам море.
Дълбоко е, обширно е, потъвам и изплувам всеки миг.
Обиквам те, загубвам те и продължавам да те искам, да се нуждая от теб и от докосването ти.
Това нежно докосване, което ме разтърсва, разтърсва света ми.
В миг поглеждам назад, преди теб бях друга.
Хиляди пъти по - различна.
По - спокойна или по - луда?
По - зряла или по - глупава?
По - щастлива или по - нещастна?
Няма значение, защото не бих променила нищо.
Не бих заличила спомена за нито една обидна дума довела до извинение по - топло от слънчевите лъчи.
Не бих заменила нито един скандал, нито един сблъсък.
Бих си тръгнала още толкова пъти за да мога да се върна отново, отново и отново.
А ти би ли? Би ли се върнал, ако ти кажа да си идеш?
Би ли потънал в очите ми както аз потъвам в твоите?
Би ли се изгубил в любовта ми както аз се губя в твоята?
Би ли обичал до полуда всяка моя грешка както аз обичам твоите?
Би ли подържал ръката ми само още малко?
Искам да запомня усещането.
Искам цял живот да помня, че го почувствах с теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар