петък, 23 декември 2011 г.

Имаме си приказка...

Липсва ми лято. Липсва ми огън. Онзи запаления, не този дето тихо догаря.
Декември е. Празнично ми е, защото теб те има.
Ти си този, който прави Коледа толкова прекрасна. Не знаеше ли?
Ти правиш всичко малко по - хубаво... Огряваш студения ден с всяка своя усмивка.
Нуждая се от тази усмивка. Не я искам, а се нуждая от нея. Като наркотик е, да знаеш.
Имам нужда да съм тази, която те прави щастлив. Колко още ще ми позволиш да бъда?
Не желая да мисля върху това, защото малко ме е страх, а нали са празници, нали имам теб, нали всичко е толкова чисто и бяло в мислите ми... Нали ще бъде вечно!?
Е, знам, че няма, но пък сега е вълшебно, а това ми стига.
Ще свърши, но ще имаме спомени бурни, като морето и сини...
Безкрайно сини. Безкрайно! Каква красива дума! Знам, че ти харесва.
Звучи приказно, защото само в приказките няма край.
О, и ние си имаме нашата приказка. Я, гледай колко красива е само!
Не мисли за бъдещето, и аз няма.
Бъди с мен днес, усмихвай ми се, дарявай ми тези любими усмивки...
Пази ме в сърцето си колкото можеш... Като свърши приказката - тогава ще му мислим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар