понеделник, 26 декември 2011 г.

Да те сънувам аз, да те сънувам...

Искам да ти кажа, че си купих хубаво бельо, бяло е и отива на тена ми. Помниш ли тена ми? Май ти харесваше, не помня вече. Исках да ти звънна, да ти кажа, че имам нужда да ме докоснеш. Да ме прегърнеш, да ме обичаш малко и да се превърнеш пак в света ми. Нямам търпение да дойдеш, да ме имаш, да съм твоя. Боже, как ми се иска! Жалко, че не бих ти позвънила. А ти на мен? Едва ли. Пиша това в тъмното, в леглото си. Наближава полунощ, а желанието да ти принадлежа се усилва с всяка минута. Ще дойдеш ли? Ако не дойдеш ще е дълга нощ. От къде знам ли? И снощи беше... Нямаше те. Мамка му, отново те няма! До кога да чакам? Лежа, мечтая, принадлежа ти и се унасям в прекрасни сънища, където се връщаш. Ех, какво ли щях да правя без тези сънища!

Няма коментари:

Публикуване на коментар