петък, 23 декември 2011 г.

Almost over or just not yet..

Още малко. Само още малко. Краят беше близо!
За кой път вярваше в тази илюзия?
Край нямаше да има.
Имаше само вечност и всяка рана бе излекувана от него, от устните, от допира му.
Всяка болка бе изтръгната и заличена, докато не се появеше нова, още по - силна.
Ръцете му променяха света и.
Устните блокираха разума и.
Погледът докосваше сърцето.
Ето с тази най - гореща клада не искаше да се раздели.
Очите му - най - ярките звезди, събрали ден и нощ в едно, събрали цялото и съществуване в едно...
Те бяха нейното огледало.
Поглеждайки в тях, тя виждаше себе си, изгаряща на онази клада,
но тръгвайки си огънят не угасваше. Не и в неговите очи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар