понеделник, 26 декември 2011 г.

When the stars r shining.

Гледам звездите, навяват ми спомени. Прекрасно разпиляни са. Ах, какви чувства ме връхлитат когато ги гледам. Противоречиво звучи, ала тази разпръснатост ме доближава до теб. Много искам да ти кажа... Като прозорец е небето, през него всичко виждам. И ти щеше ако беше тук. Е, да, но теб те няма. Къде ли си? Представа нямам, но и не желая да знам. След теб нито усмивките са нежни, нито целувките вкусни, нито сърцето тупти в онзи ритъм... Кажи ми, ти помниш ли онзи ритъм? Стоиш кротко, слушаш сърцето, а то бумти като лудо и всеки момент ще изскочи. А причина реална няма. Седим си, мълчим си, поглеждаме се в очите от време на време, а то бие... Бие, като бясно. Мека беше кожата ти тогава, ала понякога ми бодеше от нея. Ако сега можех да върна времето, бих превъзмогнала това. Не би ми боцкало, честно ти казвам! Смях голям! Само звездите ме слушат. Гледам ги, а те спомени ми навяват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар